Д-р Константин Златев: Степента на реалност се определя от близостта до Бога

25.11.2019 г.
4710
Добавена от: Портал12
Бог е последното основание на всичко съществуващо. Бог е един Той е на върха на пирамидата на всичко съществуващо. От Него започва и се поражда цялото многообразие в Космоса. Той е достатъчен да поражда и да поддържа това многообразие, което очевидно се явява част от Неговия План за света и същевременно е резултат от осъществяването на този План.

Бог е най-висшата субстанция, която е единствена, всеобща и необходима. Всичко извън Бога - т.е. цялото Му творение, е напълно зависимо от Него. Бог няма граници, Той е безграничен, всеобхватен, вездесъщ (присъстващ едновременно навсякъде).

Той е единствената безусловна реалност. Следователно всичко извън Него, цялото Му творение, е относително реално.



Степента на реалност на всяка обособена единица (индивидуалност) от творението се определя от близостта и до Бога.

Само Бог е безкраен. Всичко извън Него е крайно. Само Бог е абсолютно съвършен. Само неговото съвършенство е абсолютно безкрайно. Съвършенството на крайните неща е относително и зависи от "величината на позитивната реалност", т.е. от степента, в която Бог реално присъства в тях, от степента, в която Бог реално се е проявил чрез конкретното Свое творение (създание).

Бог е източник на:
  • съществуването (живота) на създанията
  • най-дълбоката същност на създанията - монадата, първичната безсмъртна Божествена искра

От Бога произлизат:
  • първичните Негови идеи, въз основа на които е сътворен светът
  • вечните Истини, които представляват въплъщението, материализацията, осъществяването на първичните идеи в сътворения свят
Затова всяка вечна Истина е форма на реализация на една първична Божия идея. 

Бог обладава:
  • съвършена сила - безгранична творческа мощ
  • съвършено познание - всезнание (Той знае всичко за всичко във всеки един момент)
  • съвършена воля за творчество или пресътворяване (трансформация), изхождайки от принципа на абсолютното Добро.

Тези три атрибута - сила, познание и воля, са характерни за сътворените от Бога монади. Но докато у Бога те са абсолютно безкрайни и ли съвършени, то у сътворените мондаи те са развити ди степен, съответстваща на близостта на конкретната монада до Бога или съответстваща на равнището, в което конкретната монада е проявила своята индивидуална Божественост.

За това, че едно творение е по-съвършено от другото, съдим по обстоятелството, че в първото творение се съдържа основанието за същността и функциите на второто. 

Всяка монада има свое неповторимо място в Божия план за света, за Космоса като цяло. Бог освен това разпознава изначално всяка монада като неповторима същност. Никоя монада по никакъв начин не може да засегне, да промени или да накърни безсмъртната същност на всяка друга монада.

Качеството на действието на едно творение бива обусловено от неговото съвършенство, по-точно: от степента на усъвършенстване, която то е постигнало. Страданието на едно творение е следствие от проявата на неговото несъвършенство.



Изводът е, че пътят към съвършенството е път на страданието, чрез което творенията израстват и се усъвършенстват, доколкото правилно са възприели и осмислили страданието и са го използвали като средство за духовно издигане.

Константин Златев


© снимки: Портал12


 




Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай